реклама
Тялото го сърбеше. Това не беше мимолетно усещане, а постоянен, дразнещ сърбеж, който с всяка изминала минута ставаше все по-непоносим.
В началото не му обърна особено внимание.
Може би алергична реакция към нещо, което е изял, или към новия перилен препарат, с който е изпрана дрехата му.
Но с времето сърбежът се усилваше – сякаш стотици малки иглички пронизваха кожата му. Не само по ръцете и краката, а навсякъде – по шията, гърба, дори и по скалпа. Постоянно се чесаше, но облекчението беше временно, а след това раздразнението се връщаше с двойна сила.
Когато отиде на лекар, кожата му вече беше покрита с червени, раздразнени рани, а търпението му бе изчерпано. Лекарят го прегледа и загрижено се намръщи.
– Случвало ли се е нещо необичайно напоследък? – попита докторът, преглеждайки записките си. – Нова козметика? Ухапвания от насекоми?
– Не, нищо ново – отговори той с напрегнат глас. – Просто… не знам, става по-зле. Мислех, че е алергия, но вече не съм сигурен.
Лекарят кимна, огледа внимателно кожата му и започна да записва.
– Ще трябва да направим някои изследвания – каза той. – Това не прилича на типична алергична реакция. Възможно е да е нещо по-сериозно.
Тези думи го удариха в стомаха като юмрук. Нещо по-сериозно? Паниката го стисна за гърдите. Какво ли може да е? Ами ако не мога да се справя? Сърбежът го побъркваше, но страхът от причината за него беше още по-силен.
Минаха дни и изследванията бяха направени; всяка следваща среща с лекар само засилваше тревогата в гърдите му. Не можеше да спре да се чеше, раните се разпространяваха, кожата почервеняваше. Опитваше се да се съсредоточи върху работата, върху живота, но мислеше само за това нетърпимо раздразнение.
Накрая лекарят се обади с резултатите.
– Открихме нещо – каза той със спокоен, но сериозен тон. – Това не е алергия. Става дума за рядко кожно заболяване, наречено хронична краста. Не е животозастрашаващо, но е хронично състояние, което причинява постоянен сърбеж. Точната причина не е известна, но обикновено е свързана със стрес или автоимунни реакции.
Той стоеше за миг в онемяло мълчание, опитвайки се да възприеме новината. Хронична краста? Никога преди не беше чувал за това и му се струваше нереално, че съществува име за нещо, което буквално бе обсебило живота му.
Лекарят продължи:
– Може да бъде овладяно, но не се лекува напълно. Ще трябва да се справяме със симптомите с медикаменти и промяна в начина на живот, за да се контролира сърбежът.
Той кимна, изпитвайки смесено усещане от облекчение и страх. Сърбежът не беше изчезнал, но поне вече знаеше. Това не беше просто нещо „в главата му“. Имаше причина за страданието му. Сега оставаше да открие начин да живее с това, да си върне контрола и, може би – просто може би – да намери покой от този сърбеж, който някога изглеждаше безкраен.
След като отиде на лекар, последваха прегледи и изследвания. Лекарят заяви, че това не е обикновена алергия, а рядко хронично кожно заболяване, наречено хронична краста. Заболяването не е животозастрашаващо, но предизвиква постоянен, силен сърбеж, който може сериозно да наруши качеството на живот.
Причината за състоянието често се свързва със стрес или автоимунни реакции, а точният механизъм на възникване все още не е напълно изяснен.
Заболяването не се лекува напълно, но може да бъде контролирано с медикаменти и промяна в начина на живот, включително:
редовно прилагане на противовъзпалителни кремове,
успокояващи лосиони за кожата,
лекарства за потискане на автоимунния отговор,
редуциране на стреса и поддържане на добра хигиена.
Ранната диагностика и правилният подход могат да облекчат симптомите и да предотвратят усложнения.
Тази статия има информативен характер. Не се самолекувайте и винаги се консултирайте с квалифициран медицински специалист преди да приложите на практика каквато и да е информация от текста. Редакцията не гарантира резултати и не носи отговорност за евентуални вреди при използването ѝ.
Публикувано от Редакция „Всеки Час“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
