реклама
Само чрез изучаване и осъзнаване на законите на природата можем да поставим бариера пред катастрофалния ръст на заболеваемостта. Това се постига чрез реална медицинска просвета на хората, а не чрез лечение на болни в болници.
Щитовидната жлеза може да се нарече диригент на цялата ендокринна система. Както и другите ендокринни жлези – епифиз, хипоталамус, хипофиза, панкреас, чифтните надбъбречни и полови жлези – щитовидната жлеза отделя продуктите на своята дейност директно в кръвния поток. Затова се нарича жлеза с вътрешна секреция, или ендокринна, за разлика от жлезите с външна секреция, които отделят биологично активни вещества (ензими) във външната среда чрез канали. Такива са всички храносмилателни жлези – черен дроб, панкреас и др.
Жлезите с вътрешна секреция играят огромна роля в обмяната на веществата, тоест в осигуряването на живота и здравето на организма. Благодарение на техните хормони в организма протичат процесите на усвояване на храната, енергийното ѝ превръщане, растежа и развитието, натрупването на мускулна маса, кръвотворенето, нервната и психичната дейност и имунитетът.
Всички ендокринни жлези са тясно свързани помежду си и при нарушение в работата на само една – било увеличена, било намалена хормонална секреция – страдат всички останали, защото всяка от тях получава незабавна информация чрез кръвта. Качеството и количеството на хормоните се отразява моментално и върху психическото, и върху физическото състояние на човека.
Известно е, че при недостатъчна функция на една или няколко жлези възникват тежки физически и психически дефекти, водещи до инвалидизация – хипофизно джуджешко развитие, кретинизъм, безплодие, болест на Адисон.
Щитовидната жлеза, като диригент, регулира основната обмяна – окислението на храната, топлообразуването, тоест превръщането на приетата храна в енергия или натрупването ѝ като мастни запаси.
Недостатъчната ѝ работа
• В детска възраст води до забавен растеж и психическо развитие.
• При възрастни се проявява с отпуснатост, сънливост, прекомерно натрупване на мазнини и течности, понижена телесна температура, слизест оток.
Усилената ѝ работа е свързана с прекомерно отделяне на тироксин: болният е възбуден, със забързан пулс, повишен апетит и температура (до 37,2–37,4 °C), но заради големите енергийни разходи теглото намалява. В напреднала фаза се появява базедова болест (изпъкване на очите).
Защо възникват тези състояния и защо именно щитовидната жлеза боледува толкова често (след диабета)? Възпалителният процес в нежната, клетъчна структура на жлезата става причина за множество възли и кисти, които увеличават обема ѝ и нарушават функцията ѝ. Недостигът на йод в храната и водата допринася за тези смущения.
Обратният процес – хиперфункцията (дифузен токсичен гуша) – е пряк отговор на възпалението в околощитовидните тъкани.
Щитовидната жлеза се намира в непосредствена близост до глътките сливици – лимфоидна тъкан, често възпалявана от стрепто- или стафилококова инфекция (ангина). При отслабен имунитет сливиците вместо защитна бариера се превръщат в гнойно огнище. Антибиотичното лечение прави бактериите устойчиви и улеснява разпространението на възпалението към щитовидната жлеза чрез кръвта, с която тя е богато снабдена. Възниква тиреоидит, последван от кисти, фоликули, фиброзни възли или, по-лошо, злокачествен тумор.
Почти няма човек, който поне веднъж да не е боледувал от ангина или да не страда от хроничен тонзилит – гнойно израждане на сливиците. Прието е да се смята, че ангината идва от простуда, но гнойта се натрупва не от студа, а от храната, която ядем, и едва след това става хранителна среда за микробите.
Размножавайки се, те проникват в щитовидната тъкан и се развива възпаление, а после – друга патология, която често се лекува с операция. Но причината – натрупаният гной – не се отстранява, премахват се само последствията. След операция често е необходим доживотен прием на тироксин, а това нарушава работата на други жлези.
Острият тиреоидит със силно подуване и болка на шията и висока температура може да се появи след вадене на загноил зъб. Обикновено се лекува с големи дози антибиотици и кортикостероиди, които потискат възпалението, но не премахват източника му.
Често при хроничен тиреоидит се предписва тироксин, което води до нервна раздразнителност, а след това неврологът изписва успокоителни. Човекът става склад за лекарства и собствени отпадъци, макар че има нужда само от пълноценно прочистване и възстановяване на тъканите.
Излекувахме остър тиреоидит при 46-годишна жена за четири месеца без нито една таблетка: само чрез корекция на обмяната. Болестта започна след вадене на долен зъб. Пациентката отказа антибиотиците. Още първия ден започнаха прочистване на червата, билкови отвари (мента, маточина, живовляк, бял равнец, лайка, хвощ, мечо грозде, салвия) с мед и лимонов сок. Седем дни тя приемаше само това, с двукратно ежедневно измиване на дебелото черво. Следващите двайсет дни пиеше същите отвари и пресни сокове.
Соковете – цитрусови, диня, домат, ябълка, морков със цвекло плюс зеле, тиква с ябълка, листни сокове (спанак, лапад, цвеклова листна маса, целина, пащърнак, кориандър, магданоз) – оказват чудесен лечебен ефект.
Твърдата храна беше изключена, прилагайки универсалния принцип: при липса на храносмилане се активират тъканните протеолитични ензими, които прецизно разрушават болни клетки. Разпадните продукти се изхвърлят чрез кръвта и лимфата. След 30–40 дни в менюто се въвеждат сочни плодове, сухофрукти, пасирани зеленчукови салати, листни зеленчуци, ядки, масла, трици, сурови яйчни жълтъци за 4–6 седмици. После, след втори соков курс, се добавят вегетариански супи, зеленчукови ястия и каши на вода.
Четири месеца по-късно жената беше напълно здрава. След още три месеца иридодиагностика не откри следи от заболяване на щитовидната жлеза. Така естествената терапия изчиства тъканите от патологична информация.
По същия начин се лекуват дифузен токсичен гуша, възли и друга патология. Фиброзни възли и кисти се резорбират за 6–10 месеца без операция. Едновременно се възстановяват други органи, изчезват съпътстващите болести – тонзилит, бронхит, пиелонефрит, хипертония, чернодробни и жлъчни възпаления, чревни проблеми. При изразена хипофункция състоянието значително се подобрява и е нужен минимален тироксин.
Така, по естествения път, организмът се самолекува, реализирайки способността си за саморегулация и самовъзстановяване. Затова само чрез опознаване на природните закони можем да спрем катастрофалния ръст на болестите – чрез истинска медицинска просвета, а не чрез лечение в болници.
По материали от книгата Златни правила на естествената медицина на Марва Оганян
Тази статия има информативен характер. Не се самолекувайте и винаги се консултирайте с квалифициран медицински специалист преди да приложите на практика каквато и да е информация от текста. Редакцията не гарантира резултати и не носи отговорност за евентуални вреди при използването ѝ.
Публикувано от Редакция „Всеки Час“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
