реклама

Значи, снощи — моля за търпение — бях полузаспал, с четката за зъби стърчаща от устата, и изведнъж чувам силен удар в лампата в банята. Помислих си, че нещо е избухнало.
Обръщам се — и ето го: едно голямо, лъскаво, червеникаво-кафяво… нещо, прилепнало към картонената ролка тоалетна хартия, сякаш току-що се е приземило след дълъг полет и е решило: „Да, това вече е моят дом“.
Първо си помислих, че е юнски бръмбар, но не. Това е нещо, наречено хрущ. Знам. Звучи като обидно прякорче, което би получил някой ученик във викторианската епоха. Въпреки това хората понякога го наричат и майски бръмбар, което — нека сме честни — звучи доста по-мило, отколкото заслужава, когато се забие в таванския ви вентилатор посред нощ.
Какво е хрущ?
Да. Бръмбарът-хрущ — Melolontha melolontha, ако искате да звучите ерудирано — е едър бръмбар, подобен на скарабей, който се появява в края на пролетта в Европа. Обикновено през май, понякога и през юни. Оттук и името. Те са с дължина около 2–3 см (което не звучи много, докато не ви избръмчи в лицето), а мъжките имат странни ветрилообразни антени, които изглеждат така, сякаш опитват да хванат сателитна телевизия. Това им помага да откриват женските. Много елегантно.
Как летят? Представете си навиваща се играчка, която се опитва да премине през ураган. Те не толкова летят, колкото се блъскат от повърхност в повърхност с тревожна решителност и нулева координация.
Добре, но как да разпознаем, че е именно той?
Ако през май някакво неясно насекомо преобръща саксийните ви растения, най-вероятно е един от тези „господа“. Основните признаци:
Цвят: червеникаво-кафяв, почти ръждив, с твърди криле и черен корем.
Антени: перести и ефектни при мъжките — сякаш се престарават на бал с маски.
Размер: по-голям от обикновен бръмбар. Не съвсем като в хорър филм, но достатъчно голям да ви съсипе вечерта.
Метки: отстрани имат малки бели точици или кичурчета, приличащи на мъх, залепен по черупката им.
Поведение: шумни. Досадни. Свръхактивни по здрач. И, да, абсолютно обсебени от светлина.
Ако сте в Европа и е пролет… това не е „юнски бръмбар“. Това име е по-често използвано в Северна Америка за друг вид бръмбар. Същата обща визия, различен вид.
Откъде идват?
Честно? От земята. Да, не се шегувам.
Започват като ларви — бели ларви, които наистина не искате да виждате в градината си — и остават под земята около… три-четири години. Просто си седят там. Ядат корени. Трева, дървета, цветя — всичко. Там е истинската вреда. Не възрастните бръмбари, които щъкат из банята ви, а подземните „тийнейджъри“, които гризат растенията ви до корен.
И после, една пролет, решават, че им е писнало. Излизат, израстват крила, прекарват няколко хаотични седмици в летене, чифтосване, снасяне на яйца — изплакни, повтори. След това живеят съвсем кратко. Около месец над земята… и край. Всичко прилича на едни много агресивни пролетни ваканции.
Опасни ли са?
За хората? Не. Просто са големи, шумни и леко ужасяващи, когато се забият право в челото ви. Не хапят. Не жилят. Не пренасят болести. Просто създават много драма.
Но ако са много? Да, могат да бъдат истински тормоз. Особено около светлини — лампи на верандата, прозорци, нещо ярко. Оставите ли отворен прозорец през май, изведнъж усещането е, че организирате насекомен рейв.
Ларвите са истинският проблем. Унищожават тревата, лехите, всичко с нежни корени. А най-лошото — няма как да знаете, че са там, докато растенията ви просто… не изглеждат като умрели.
Какво да направите, ако един такъв попадне вътре?
Първо: опитайте се да не паникьосвате. Знам, по-лесно е да се каже, отколкото да се направи, когато лети наоколо като пиян тътен.
Стъпки:
Хванете го внимателно. Чаша, стъкло, каквото и да е. Пъхнете лист хартия отдолу, изнесете го навън.
Изключете лампите. Ако домът ви през нощта изглежда като фар, вие буквално изпращате покани. Използвайте плътни завеси, приглушено осветление, направете каквото можете.
Запечатайте всичко. Проверете стандартните заподозрени — прозорци, вентилационни отвори, врати. Навсякъде, откъдето могат да проникнат.
А какво ако са навън и просто… са прекалено много?
Тогава вече сме в режим „зараза“. Ако виждате много бръмбари и мъртви петна по тревата или увехнали растения, значи ларвите си устройват парти с корените под земята.
Имате няколко възможности:
Нематоди. Да, знам. Звучи измислено. Но са истински — микроскопични полезни червеи, които живеят в почвата и се хранят с ларвите на бръмбарите, все едно са тапас. Продават се онлайн или в градински центрове.
Млечна спора. Друг природен метод. Не убива ларвите веднага — по-скоро е дългосрочно решение. Разпръсквате я по тревата и с времето инфектира ларвите, ограничавайки бъдещи нашествия.
Редовна грижа за тревата. Да, звучи скучно, но работи. Аерирайте почвата, не я преполивайте, косете на разумна височина. Изобщо, не превръщайте двора си в петзвезден инкубатор за яйца.
Поканете птици (и съюзници)
Ето какво ми харесва: ако сте мързеливи като мен, позволете на природата да помогне. Птици, таралежи, лисици — дори язовци, ако ги имате — обичат да ядат ларви на хрущове. Виждал съм как червеношийки ги разкъсват със страст.
Поставете им поилка, разпръснете малко семена, оставете клонки в някой ъгъл на двора. Направете пространството си гостоприемно за дивата природа и тя ще свърши част от работата вместо вас. Не цялата. Но достатъчно.
Трябва ли да викате фирма за борба с вредители?
Обикновено? Не. Освен ако не става дума за истинска инвазия и дворът ви не изглежда като резерват за бръмбари. Тогава — може би. Особено ако щетите от ларвите унищожават градината ви или ако бръмбарите превземат хола ви.
Ако все пак решите да викате специалисти, изберете такива, които използват екологични методи. Последното, което ви трябва, е да наводните почвата с химикали и да унищожите всички дъждовни червеи в радиус от 5 километра. Особено ако имате домашни любимци или отглеждате храна в двора си.
Та така. Онзи огромен бръмбар, когото вчера вечерта свалихте от абажура? Той не е тук, за да ви убие в съня ви. Просто е хрущ — един от най-шумните и най-несръчни пролетни гости на природата. Отвратителен, но доста интересен, щом спреш да се паникьосваш.
Просто… може би следващия път, когато си миете зъбите, дръжте чаша наблизо.

Публикувано от Редакция „Всеки Час“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com






