Брат ми доведе в къщата жена и обяви, че тя ще бъде новата домакиня.

Преглеждания: 23

Брат ми доведе в къщата жена и обяви, че тя ще бъде новата домакиня. Но аз бързо я поставих на мястото ѝ.

— Не ме интересува какво мислиш! Това е моят дом. Моят! А ти доведе някаква чужда жена и реши, че сега тя е шефът тук?!
— София, не викай, детето ще чуе… — Томас надникна в коридора. — Той разбира всичко.
— А кой въобще го попита него? — София посочи към стаята, откъдето се чуваха анимационни филми. — Кой му даде право да бъде тук? Поне ме беше предупредил, преди да ги доведеш!

Изабела стоеше с гръб към тях до мивката, бавно избърсвайки чаша. Не спореше, но и не си тръгваше, сякаш всяко нейно движение беше внимателно премислено.

— София, моля те, нека говорим нормално… — започна Томас.
— Не! — прекъсна го тя остро. — Ти не молиш. Ти мълчиш, докато те разместват всичко: моите вещи се изхвърлят, шкафовете се преместват, дрехите ми се заменят с техни! Така ли решаваш проблемите?

— Казах ти, че така или иначе ще останат с нас, — промърмори той. — Не стана изведнъж.
— Ти каза „за няколко дни“, — София стисна юмруци. — А сега тя се държи като господарка! Нормално ли ти се струва това?

Изабела се обърна.

— Може би е време да спрем да правим сцени в кухнята? Ние сме възрастни хора. Ако имаш претенции, може да ги обсъдим спокойно.
— Спокойно? — горчиво се засмя София. — Ти просто влезе и започна да правиш каквото искаш. А аз трябва да мълча?

— Аз ли влязох? — Изабела повдигна вежда. — Мисля, че брат ти реши всичко. Или вярваш, че той не може сам да вземе решение?

София хвърли поглед към Томас — той отново гледаше в пода.

— Ти просто се възползва от него, защото има покрив над главата си, — прошепна София. — Това е всичко.

— Това вече е грубост, — спокойно отговори Изабела. — Ако искаш да останеш тук, ще трябва да се научиш да разговаряш без обиди.

Настъпи тежка тишина.

— Може би е по-добре да си тръгнеш? — внезапно каза Томас, без да вдига глава. — Така или иначе си недоволна.

София замръзна.

— Какво каза?
— Просто… винаги си ядосана. И ти е тежко. Може би ще ти е по-леко да живееш отделно…

София го гледаше невярващо, сякаш целият ѝ свят се беше сринал.

— Значи ме гониш от моя апартамент, Томас?
— Не те гоня… Просто…

— Мама нямаше да те познае, — тихо каза тя.
— Недей да започваш за мама, — промърмори той.

— А кой се грижеше за теб? Кой купуваше храна, когато месеци наред нямаше пари? Аз? Или тя?

— Никога не съм молил за нищо…

— Разбира се, ти никога не молиш. Просто мълчиш, докато другите оправят нещата за теб. А сега си намерил някой да ме замести и очакваш да се откажа?

— Достатъчно, — намеси се Изабела. — Не сме длъжни да слушаме твоите истерии. Ще поговорим, когато се успокоиш.

София внезапно грабна любимата си чаша от масата — старата с излющено изображение на люляк — и я хвърли с всичка сила в кофата за боклук. Чу се силен трясък…

Продължението в първия коментар под снимката 👇👇👇

Вижте всички последни новини от VsekiChas.com.