реклама
Това се случи миналата пролет в моя град. Няколко магазина преминаваха през санитарна проверка и в резултат на това от рафтовете бяха извадени почти 20 000 кокоши яйца. Причините бяха стандартни: изтекъл срок на годност, неправилно съхранение, повредена опаковка. Тези яйца бяха счетени за негодни за консумация от човека и бяха изпратени на сметище за обезвреждане.
Все още си спомням как камионите идваха и разтоварваха кутиите в зоната за биологични отпадъци. В онези дни валеше дъжд и картонът бързо се намокряше и разлагаше.
Яйцата бяха смесени с други отломки; някои бяха счупени от дъжда, други бяха кълвани от птици. Нищо необичайно – рутинна процедура, която не изненада никого. Но след около три месеца всичко се промени.
Същата сутрин бях на смяна на сметището. Забелязах, че птиците, които обикновено идват там да търсят храна, избягват една определена зона. Заинтригувах се и се приближих. И замръзнах. Нещо се движеше сред боклука.
Когато се вгледах по-внимателно, не можех да повярвам на очите си: пилета. Жълти, крехки, пухкави… живи.
Те бяха навсякъде. Под парчета пластмаса, в скъсани картонени кутии, сред разпръснати предмети. Имаше стотици, може би повече.
Бях шокиран. Как биха могли да се излюпят тези яйца, изоставени в такива условия – без топлина, без грижи?
Новината за случилото се бързо се разпространи из целия град. Хората започнаха да идват да видят. Някои от любопитство, други искрено развълнувани.
Много хора осиновиха пиленцата, трогнати от това как животът се появи от нищото.
Властите и дори учени пристигнаха на мястото на инцидента. Никой не можа да обясни това явление. Температурата беше недостатъчна за нормален инкубационен процес и нямаше отоплителни устройства.
Някои изследователи предполагат, че топлината, генерирана от разлагането на органични отпадъци, би могла да създаде благоприятна среда. Възможно е. Но не е сигурно.
За мен, както и за много други, не беше необходимо обяснение. Беше чудо.
Настоящето. Един от онези редки моменти, когато природата ни напомня, че може да бъде непредсказуема и удивителна – дори сред боклука.
Те станаха известни като „птици от нищото“ или „дар на пролетта“. Историята попадна в заглавията далеч отвъд нашия град. Тя ни напомни, че животът може да се появи там, където най-малко го очакваме.
Днес повечето от тези кокошки са намерили домове.
Някои живеят във ферми, други са станали домашни любимци, а трети все още са под грижите на доброволци. Може би никога няма да разбера точно как се е случило… но знам, че станах свидетел на нещо наистина рядко. Чудо.
Публикувано от Редакция „Всеки Час“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
